Но той предпочита да се нарича просто Юсуф; струвало му се някакси неуместно името на великата религия да се споменава в тази точно връзка.
Но не е това най-важното.
А важното, сериозното и същественото е - че страхотно много го харесвам.
И - от праисторическите още, забравени отдавна вече, времена.
Един страхотен, невероятен, изключителен музикант.
Yusuf Islam (официалният сайт)
Или - просто Yusuf.
А някога си, много отдавна и преди десетилетия, се наричаше и беше известен като Cat Stevens (във викито естествено).
И правеше невероятна, рядка по хубостта си музика.
После - внезапно и изведнъж - на върха на славата си, както често се случва при сблъсъка с нея, с богатството, блясъка на светския живот и всички примамливи изкушения на лелеяното потребителско бездуховно общество и свят, към които така напиращо се стремим и ние, той взе, че нещо превъртя, и както мнозина други, се помохамеданчи, смени си името и стана ревностен мюслюманин.
А музиката - заряза.
И изчезна от небосклона, потънал в забрава и забвение. Музиката му и тя - прашаса, забрави се, и засенчена бе от масата, нахлула нагло-агресивно, комерсиална музика.
Единственото, което оттогава се чу, бе, че когато през 2004 г затръгнал за Америка (живее в Лондон), американците тутакси го набедиха за терорист, не го пуснаха и го изгониха, даже май го арестуваха, не му дадоха виза (що пък виза? но, така - виза) и се вдигна голяма шумотевица.
Е, после извинили му се били, дали му били виза, но той пък вече не му се ходело повече в Америка.
Извън това, близо тридесет години друго не прави, освен ревностно да бие чело у земи, както това си му е редът при молитвите на братята-мюслюмане.
Докато една сутрин, след поредната молитва, не зърнал захвърлената китара на сина си. На това място би трябвало да си е рекъл - "какво ли е това?" - след толкова години, през които не е похващал музикален инструмент. Но - посегнал, взел я в страхопочитание - и се случило това единственото, което можело да се случи: "ръцете ми сами знаеха какво да правят, все едно не е имало близо три десетилетия, през които не са се докосвали до струни."
Ето така се появил на бял свят неотдавна излезлият, след десетилетия на отшелническо-религиозно мълчание, нов албум на любимеца Юсуф Ислам, по-известен преди като Кет Стивънс, озаглавен An Other Cup.
Впрочем, и Кет Стивънс не му е истинското име, а истинското му е: Steven Demetre Georgiou, което веднага навежда на основателни подозрения за южнобалканска тясна връзка :). За отбелязване е, че поразително ярките му, типично гръцки черти (на млади години), твърде подходящо са се трансформирали в типично аработурскомохамедански (на стари). Интересно? Това и за нас ли важи? :)
И понеже е известен с две имена, това му дава бляскавата възможност да има и две страници в Май Спейс, а на нас - образци от музиката му, за запознаване:
Има и клипове от Ю Тюб на старите му, някога суперизвестни и станали златна класика песни, но забравени и покрити с праха на забвението, поради религиозни и подобни различия и други щуротии и глупости.
Музиката му може да звучи някак старомодно, но богатият тембър на гласа му, топлината и задушевността, проникновеността, които излъчва - го правят - забележително, пък било то и старомодно, явление и в днешни дни.
На официалния сайт, към който имаше линк горе, в раздела Sing, също има образци от песните от новия албум - цъка се върху грамофона :). Както и други работи, биографии, видео и обичайните за подобни случаи неща.
Ако ще би и десет пъти мюслюманин да стане - харесвам го, и това си е. Да не говорим религията колко никакво общо няма тука.
Линкове към две статии, посветени на новия албум и на великия музикант:
AOL music: Cat Stevens Returns as a Bridge Builder
Хубаво е легендите, за които си си мислил, че никога повече няма да свирят и пеят, да се завръщат.
Заедно с тях се завръща и частица от така хубавото, отдавна отлитнало в небитието минало, изпълнено с носталгията и сладката мъгла на хубавия спомен.
http://orlinal*blogspot*com
